Непорочно зачатие

Част от серията статии за
Християнство
Иисус Христос
Непорочно зачатие Разпятие Възкресение Христология
Библията
Стар завет Нов завет Десетте Божи заповеди (Декалог) Боговдъхновение Херменевтика Канон на Библията Апокриф Септуагинта Преводи на Библията
Християнска теология
Светата Троица (Отец, Син, Дух) Сътворение Грях Изповед Вяра Опрощение Освещение Кръщение Спасение Божие царство Евангелие Църква Апологетика Теозис Арминианизъм Ресторационизъм Фундаментално християнство
История и традиции
Апостоли Мария Павел Петър Християнството в дати Отци Константин I Икуменически съвети Иконоборство Великата схизма Кръстоносни походи Реформацията
Култура и ритуали
Изкуство Музика Икуменизъм Критицизъм Проповед Молитва Литургия Литургичен календар Християнски символизъм
Деноминации
Западни: Адвентизъм Анабаптизъм Англиканизъм Баптизъм Евангелизъм Калвинизъм Лутеранство Методизъм Петдесятничество Протестантство Римокатолицизъм Източни: Източно православие Нехалкедонски църкви Асирийска църква Източнокатолически църкви Нетринитарни църкви Движения
Личности
Атанасий Аврелий Августин Анселм Григорий Палама Ириней Дионисий Ареопагит Тома Аквински Уесли Джон Уиклиф Мартин Лутер Жан Калвин Кери Барт Греъм Вартоломей I Франциск

Непорочното зачатие е митологична или религиозна концепция за зачеване на човешки живот без предхождащ сексуален акт. Непорочното зачатие в християнството е учението, че Иисус Христос е заченат и роден от майка си Дева Мария чрез силата на Светия Дух без намесата на баща.

В римската и гръцката митология това е дух, друга извънземна сила или бог, които оплождат жена явявайки ѝ се насън, във видение като дъжд или друго природно явление, а понякога във формата на животно.

Примери за непорочно зачатие са зачеването на Иисус Христос в християнството, на Персей в древногръцката митология, на Миротвореца при ирокезите, на Таншъхуай, основателя на империята на сиенбей, на Пинокио с баща Джепето.

Етимология

Терминът „непорочен“ навлиза и се налага с идването на християнството, където Дева Мария зачева дете, като при това остава девствена, т.е. неопорочена. Вестта, че е заченала непорочно от Светия Дух, Дева Мария научава от ангел, слязъл от небето.

Благовещение

В църковната традиция известието за Непорочното зачатие се нарича Благовещение и се празнува на 25 март. На това събитие се отделя специално място в украсата на храма – то винаги се изобразява върху централните олтарни двери. Предсказано още от старозаветните пророци, непорочното зачатие е споменато на няколко места в Новия Завет:

На някои от иконите Богородица се изобразява с три звезди – по една на всяко рамо и една на челото, което означава, че е девствена преди зачатието, по време на раждането и след това. Според католическите догми непорочно заченат е не само Исус, но и самата Дева Мария, която е заченета по естествения начин от човешки родители, но върху нея не пада първородният грях.

Аргументи на Тома Аквински

Св. Тома Аквински дава богословски аргументи в полза на девствеността на Пресвета Богородица. Непризнаването на девствеността на Мария води до следните последици:

1. Това би лишило съвършенството на Христос, защото той е единороден Син на Отца, като Син идеален завинаги. Също така подобава, че той е единственият син на майка си, като най-съвършеното от плода.
2. Тази грешка я прави обида към Светия Дух, неговата скиния е девствена утроба, в която се образува тялото на Христос. Не позволено да по-късно е нарушено от полов акт със съпруга си.
3. Чрез това Божията майка е достойна и свята, защото ако не е удовлетворена от Сина и бяха решила да загуби от сексуалността в брака девствеността, който беше в него (при раждането на Него) чудесно запазено, би доказала неблагодарност.
4. Също така дава един и същ голяма дързост на Йосиф Обручник, ако да наруши тази, който той знаеше от привидението на ангел.